ОТБЛЯСЪЦИ ОТ НЕЖНОСТ

1.
Не извиках твоето име
в съня си,
за да не те събудя
и ти да изчезнеш.

Не извиках твоето име
на стълбите в парка,
за да не се препъна
в твоят поглед искрящ.
Не извиках твоето име
в нощта,
за да не угаснат от мъка
звездите .

Все едно
тебе те няма...

2.

Пясъкът е пожълтял от
скръб.
А вълните тихо го целуват.
Пиша върху неговото име.
Бяла морска пяна го изтрива
и го взема в мокрите си
пръсти.
да го отнесе в дълбините.
Бог да те благослови , Море,
че ще пазиш името на Нея...

3.

Този гълъб,
който каца на моят прозорец,
носи твоята душа
и твоята нежност.
Прелетял е от мокрите
клони
и иде при мен-
изгладнял
и премръзнал.
По перата му трепкат
чудни брилянти роса.
Той ме гледа
и чака.
Късам бавно трохи от душата си .
Той се храни .
А аз плача от радост...

ХУАН БАЛХИРЕС-Португалия