НА-ВРЕМЕ

.ДЖОН МИЛТЪН
НАВРЕМЕ

Лети до сетен дъх, ревниво Време,
на мудни часове и тътен глух,
влачи се под оловното си бреме,
тъпчи си ненаситния търбух,
със фалш и суета се нагости
от смъртното бунище -
не губим ние нищо;
и не печелиш ти.
Защото всичко зло щом погребеш
и себе си най-сетне изядеш,
нас Вечността ще приюти навеки
и ще целуне всеки;
вълна на радост ще ни завърти,
когато всичко искрено и честно,
божествено чудесно
с Покой, Любов и Правда заблести
край Трона въжделен
на Тоз, чрез чийто поглед вдъхновен
душата ни нагоре щом поеме,
изчезва всичко земно като дим;
и озвездени вечно ще седим,
надвили Смърт, Съдба и теб, о, Време.