Раждането на земята в човешки образ на Богочовека- Господ Иисус Христос

Dimitar Hrusanov преди 23 часа · Вече съм на 43 и кусур и ми е толкова трудно да зацепя и вдяна същността на този велик празник – Раждането на земята в човешки образ на Богочовека- Господ Иисус Христос – Спасителя и Изкупителя на нашите души. Повече от четиридесет годиниРаждането на земят дядомразовци с баща Кока Кола и купонджийски пожелания от комунизма и на всичко отгоре установявам, че даже една играчка с рожденство нямаме на елхата и въобще в къщи. Защото чакаме и раздаваме какви ли не подаръци от белобради дедовци (няма лошо), но забравяме за най-големия подарък, който Създателя на всичко видимо и невидимо ни е дарил – Син Си. Един вечен подарък, за който не са нужни нито пари, нито превозни средства, нито образование и материални възможности. И Този Подарък е за всички и единственото необходимо е Само вяра в Него и стремеж да я облечем в делата следвайки словото Му. Всеки ден умирам в греха си, но отново с надежда се раждам поради вярата си в милостта на Спасителя и прошката на ближните ми. Дори и да знам какво трябва да правя или не правя, не минава и ден, където да не падна в грешка – било то с дело, слово или мисъл. Но се надявам и моля да изправя пътя си към Него. Падането е лесно, но ставането му е майката. Колко ли мъчно и депресиращо бих живял житейския си път ако нямах вярата в Бога за щит и словото Му за меч. Труден е пътя на атеиста. На повърхността навярно често е забавно, но като свърши купона или в един по-тежък момент, в какво ли е надеждата и смисъла на живота му. Акъла ми не го побира как сме живели и живеем без Христовата вяра надежда и любов цели поколения. Скоро, когато падна комунизма (атеизма), душата, уморена от духовния глад, веднага се нахвърли на всичко каквото разни духовни спекуланти й предложиха. И понеже явно съм се отдалечил от Бога – и веднага опашатия ни отклони с разни псевдодуховни истории дето да си чешем гордостта изпаднали в „духовна” фалшива прелест. То бяха източни йогийски, или западни практики, измислени преходи и какви ли не циркове, но не и това, което е най-близо до нас. Този, за който още Давид е пял в псалмите си. Този, чрез който небесата са се напълнили със Светци и целия ни народ е оцелял дори през петвековно робство - Пътят, Истината и Живота. Този, за който не са нужни пачки за семинари, за да разбереш поредната „изгъзица за самоусъвършенстване”, нито да ходиш по „духовен” туризъм, за да го намериш. А Този, който те чака навсякъде и най-вече в сърцето, защото е дошъл и те е спасил по благодат, защото по делата е практически невъзможно. По щедрата си милост ни е спасил – стига да повярваме и да обличем вярата си в дела, а когато паднем да се покаем искрено и да се стремим да не грешим отново. Да благодарим и празнуваме било по стар или нов стил, ако е нужно и по два пъти този велик празник, който ни е подарил щедро Бог Отец – именно Сина си Бог Слово, който в човешка плът се ражда по чуден начин от Дух Светий и Дева Мария, за да остави Словото си, облечено в дела и жертва за помирение с Бога вместо нас, та чрез Него да можем да укрепваме и да спасиме грехопадналата си душа по безкрайната Му милост. Пожелавам на всички неговата благодат да се изсипе щедро върху тях и близките им! Dimitar Hrusanov .... при всичкото ми уважение към църквата, все пак в поста си не съм писал думата църква никъде, та замалко да се изненадам защо възроптахте срешу нея, при условие, че толкова пасивно си пуснах мисълта за Спасителя на стената. Ама няма как да ви се сърдя, защото ако четете внимателно може и да забележите, че ми е някак до болка познато и то от много близкото минало това срамно отношението към християнството и църквата, която както казах не съм споменал. Нали до съвсем скоро гордо насран до ушите без дори да съм прочел Словото съм го борил. Сраммм, срамммм. Гледам по въпроса ти Петя, че и ти явно или не си го чела Новия Завет, но го бориш с неадекватния въпрос за десятъка Веднага ти отговорям защо, за да не помислиш, че се заяждам Първо - в Новия завет Иисус много ясно казва по няколко начина за този, който иска да го следва какво да направи с богатството си - да продаде всичкия си имот и да го раздаде на бедните. Не съм го направил това. Както и номера за ризата да си дадем на ближния. Отделно по още един начин в притчата за богатия фарисей, дето пуснал гордо доста монети (да речем десятък) и бедната женица, която пуснала последната си монета - също е показал кое е повече. защото: Представи си, че съм брутален лихвар, който богатее само от лихви и каква ли голяма файда ще е ако съм дал фукащо се на църква или на дом за сираци десятъка, а грабя яко в същото време. Надявам се сега да усетиш, че наистина е малко неуместен въпроса, защото до колкото си спомням десятъка е от Стария завет към юдеите, а не към нас християните след идването на Спасителя. Въпреки това уважавам всеки, който би подкрепил местната си църква, дом или сирак с дарение - стига да е от сърце и тихо. Защото ако много се шуми - значи е от гордост или прелест. Аз едва от една година ходя неделя като мога на литургия, но забелязвам, че повечето свещенници и четци са като доброволци, защото основните им доходи са от допълнителна работа. Няма ценоразпис за свещенодействията - било то брак, изповед, ...... няма. Гледам и колите, които карат са старички и разхлопани. Често усещам, че са в пост и все пак правят служби и изповядват по цял ден, та даже и пътуват до други градове. Храмът където ходя е построен преди години най-вече от вярващите на доброволни начала - участвали са мъже, жени, деца. За да не се захващаш и губиш вярата в хрисиянството поради тези заядливи сметки ще ти кажа още нещо. Примерно един търговец или корпорация, може да се окаже, че заделя под формата на десятък много повече, ако дори си плаща без да скътава всичките данъците и социалните осигуровки на служителите към държавата и от това да се дават приходи за сума ти безработни. Докато някой друг търговец или корпорация, който скътава милиони в офшорки, но замазва яко очите на хората с несъразмерно по-малък Грийнуошинг или преекспонирана в ТВ благотворителност. Така, че не се взирайте само в кирливите ризи на църквата и православието, за да не изпуснете и благодатта, която трудно ще я намерите в нюейджа и платените му "духовни" предложения. Д. говориш да няма разделение, но си похули църквата без повод. Нима така не раздели всички вярващи, които са в общение в църквата не искат да се хванат на платените "духовни" изгъзици. Нека си празнуваме кой както иска и където иска Рожденство Христово, защото, чрез Него сме получили пътя за спасение. Пък някой ден може и да отделите измежду хилядите практики и романи да прочетете едно Евангелие от няма и 40 страници, пък дано ви докосне сърчицето и да продължите да го разгръщате, защото то е многопластово, многозначно, а и с времето трябва да се облеча в дела. И тези дела не са нито десятък като юдеите, нито индулгенции като католиците. Спасението е по благодат, но е свързано и с готовността да дадеш не само ризата си, но и душата си, но за Този, който спасява, а не за онзи, който я поробва. Никой на сила не влиза в църквата, а този, който я поругава, е много по-зависим и ако се замисли, ще разбере от кой.