ИМАМЕ ВРЕМЕ...

Анатолий Кони:
Посетих няколко пъти Некрасов по време на продължителното му и тежко предсмъртно боледуване и всеки път едва прикривах вълнението си,когато виждах безпощадното разрушение, извършвано от от болестта.Напоследък той лежеше само по очи, в много неудобно положение,завит с чаршаф, под който ясно се очертаваше изнемощялото му тяло.Гласът му беше слаб, треперещата ръка -студена, но очите му бяха живи , в тях светеше всичко, което бе останало от неговия изтерзан от страдания живот.Когато го видях за последен път, той ме смъмра, че рядко се отбивам при него.Донякъде заслужавах упрека, но знаех от сестра му, че посещенията го уморяват, а освен това по същото време бях зает-понякога не можех по три дни да изляза от къщи.На извиненията ми той отговори,едва поемайки дъх:
"Не се тревожете драги!Аз тъй си говоря, нали зная, че сте много зает, а и всички, които живеят в Петербург, все нямат време.Да, тези думи са съдбоносни.Прекарах тук почти четиридесет години и се убедих, че това са най ужасните думи.Петербург е машина за най безплодна работа, изискваща най-големи и безплодни жертви.Той наподобява чудовище , което поглъща и най-добрите си рожби.И ние съществуваме и умираме в него, без да живеем.Ето аз умирам, но като се оглеждам, виждам,че все сме нямали време.Нямаме време да мислим, нямаме време да чувстваме, нямаме време да обичаме,нямаме време да живеем с душата си и за душата си,нямаме време да мислим не само за щастието, но дори и за почивката си,имаме време само да умрем..."
А.Кони Спомени за писатели НАРОДНА КУЛТУРА София 1985 стр.60-61